От създаделя

Приемето го като кратко обяснение. Това не е страница, както пише в настройките на блога, това е по-скоро жълта бележка. От онези, които се лепят някъде на огледалото и се забравят. Или само аз ги лепя на огледалото?

От един мечтател“ е просто идея. Роди се точно в момента, в който този блог беше регистриран с целта да служи стриктно за идеята. А именно – да говоря от името на Еро. Да разказвам за живота му от негово име, да почувствам това, което чувства. Защо? Защото искам да го опозная.

Няма да разкривам много за въпросната личност, той сам ще се разкрива с времето. Понякога ще бъде просто глас, който разказва истории, друг път ще се оплаква и ще дава кратки пояснения за света, в който живее, за начина, по който той го вижда. Единственото, което ще споделя е, че той самият не беше създаден с идеята да бъде част от целта на блога. Ако в изречението изобщо имаше смисъл

Еро е нещо като съвкупност между странностите, които откривам у себе си и у някои от хората, които познавам. Нека само не ми се сърдят и не се чувстват ограбени, ако открият нещо свое у него . Напротив, това означава, че сте ме вдъхновили с нещо, за което искрено благодаря. Въпреки всичко слагам бележка „приликата с реални личности е почти случайна„, защото той не е един човек, а един куп хора, и може би всеки би могъл да намери нещо свое у него.

Гласът му реално е моят глас. С него винаги пиша то първо лице, защото не мога да се принудя да разказвам ЗА него. Имам нужда да говоря ЧРЕЗ него.

И все пак дори не загатнах защо се е взел от там, от където се е взел Еро. Реално, той е една измислена личност, създадена за целите на едно кратичко книжле, в което се говори за мечти и тонове въображение. Естествено, спасява се почти-принцеса, тук-там се появява някоя фея или пееща пеперуда, но като цяло е това. Мечти и въображение. И дълъг процес на редакция, който ми е досаден и това го прави още по-дълъг.

Затова Еро ще продължи да живее в този блог. Не желая да ми става досаден, искам да го виждам такъв, какъвто е – спонтанен, странен, мрънкащ и мечтаещ. Ако не мечтаеше нямаше да бъде мечтател, нали?

 

Предполагам, че в крайна сметка това е страница, а не жълта бележка. Понякога човек не знае до къде ще го отведе клавиатурата. Не е ли вълшебно?

 

От нареклата се създател само за целите на тази страница,

Диляна Александрова.

Реклами
  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Реклами
%d блогъра харесват това: